Писмо до онази, която никой не попита

Сред целия оглушителен шум на цивилизацията съществува една плашеща, ледена пустота: никой и никога не те е попитал — а какво искаш ти?

Никой не се интересува за какво мълчиш преди сън. Никой не пита искаш ли сега да тичаш напред или жизнено необходимо ти е да се свиеш на кълбо и просто да поспиш. Безкрайно ти диктуват какво трябва да правиш, но никой не задава елементарния, съкровен въпрос: „А как се чувстваш сега, скъпа?“

Това писмо е напомняне: не си длъжна да заслужиш правото да дишаш. Сълзите ти са нормални. Умората ти е свещена. Гневът ти има право да излезе навън. Позволи си да бъдеш не идеална, а жива.