Двете крайности на зрелостта: Между угодничеството и разрушителната намеса

Наблюдавайки отношенията между поколенията, често виждах една и съща драма: когато родителите нямат собствена опора, те неизбежно изпадат в една от двете крайности. Едни започват да се подмазват на децата си, да се страхуват да кажат излишна дума и да играят чужди роли — само и само да не се изгубят, само и само някой да им обърне поне капка внимание.

Други избират обратния, още по-опасен път — те стават прекалено активни в живота на младото семейство. Без да знаят нито истинските обстоятелства, нито какво всъщност се случва между две сърца, те нахлуват със своите съвети, оценки и порядки.

Създавайки архитектурата на Златния свят, исках да дам на по-старото поколение възможността отново да усети собствената си вътрешна опора и да почувства, че може и трябва да живее своя живот. Това е затворено пространство на смисъла, където човекът вече не трябва нито да се подмазва заради внимание, нито да се самоутвърждава чрез намеса в семейството на децата си.