Страници без думи: Правото на вик и тишина

Зад парадния фасад на всяка силна жена винаги се крие стая, за която никой не знае. Място, където се натрупва неизречена болка, където се крият обиди и където жената се уморява да бъде каменна стена за всички около себе си.

В културата на VIA AD ME има закон: тук няма зрителна зала. Тук няма оценки, харесвания и чужди любопитни очи.

Понякога просто трябва да замълчиш. Да бъдеш там, където няма букви, а има само ти и пауза. А понякога — да оставиш гласова мисъл: да се изговориш насаме със себе си, да поплачеш в тъмнината, да излееш натрупаната ярост и да знаеш, че този вик на душата ще остане завинаги запечатан в тайна. Пречистването не се случва на публично място. То се случва зад кулисите, в благословената тишина.